Разходката

Мините на Мория. Някогашен дом на джуджетата. Големи пещери, пълни с джуджета, мислеше си Шаграт, докато се разхождаше пред врата на Мория и се чудеше как може да влезе вътре, освен входа отгоре на планините, който е без врата. Долавяше някакви странни звуци от езерото, което беше срещу вратата. По-времето, когато джуджетата живееха тука, са били нападнати и прогонени от орките. Това не представляваше за него проблем след като е Урук Хай, но как можеше да влезе? Това беше добър въпрос за един командир на Урук Хаите, който в момента е без войската си сам из пустошта. Видя едни камъни наблизо и реши да поседне малко за да може да си почине, да се поуспокои и да размишлява по-добре. След като дълго време мислеше как да навлезе в Мините на Мория и не откри отговора забеляза, че вече луната се бе скрила и се показваше слънцето. Това не беше добре за него, след като той не обичаше слънчевите лъчи и гледаше повече да ги избягва и да броди из пътищата през нощта. Това му напомни, че трябва да вземе да намери закрито обежище, което да е защитено от врагове и същевременно да е по-тъмно за да може да се наспи и вечерта да продължи да търси отговора как да навлезе в мините. След като намери на няколко стотин метра едно закрито от дървета и храсти място, реши да се излегне на земята и да проспи деня.


ПП. Всеки, който желае може да се включи в РП-то не е от най-добрите ми, но все пак... Няма значение дали сте от лошите или от добрите, може просто да се включите, когато Шаграт се събуди или да го събудите през деня при преминаване наблизо и т.н... Ще се радвам ако някой се включи за да е по-интересно няколко човека като сме...

Селина вървеше бавно,защото бе доста изморена.Тя си мислеше:"Как е възможно точно сега да съм си забравила картата".Тя се ядосваше,защото бе забравила къде е Мория,а и даже и да се сетеше неможеше да влезе,първо защото е ден и второ защото е слънчево.Тя мина покрай едно голямо дърво и го подмина,но когато го подмина и стигна няколко метра пред него,тя се обърна и се върна назад.Беше и се сторило,че под дървото има някой.Тя се обърна и когато се приближи достатъчно близо видя,че това е Урук-Хай.Сели каза нещо на елфически,достатъчно тихо,че той да не може да я чуе.Тогава тя се обърна и тръгна да жържи предпазлижо за да не го събуди,но стъпи на една пръчка и чу зад себе си как той изревава.Тя побърза да се скрие зад едно държо,но явно той я е видял,защото се чуваха стъпки и тогава...

Високия глас на Шаграт се чу:
- Какво правиш тук елфке, в земите на гоблини и Урук Хай? Нима си мислиш, че няма да те заловим и след това да ни станеш ястието за вечеря? През това време Шаграт си мислеше как така го е видяла и наистина защо се навърта тука. Тогава се сети, че ако не я плени или не я нарани може тя да му каже как да отвори вратата и да влезе в мините. Той зачака нейния отговор докато тя се отдалечаваше малко по-далече от него, явно от страх.

-А...а...аз-Селина започна да заеква,защото сега я хвана страха.Тя си пое дъх и отговори:
-Аз,ъм..съжелявам,че те събудих.Отивам в мините на Мория да знаесх пътя случайно.-Сели се притесни толкова,че се спъна и падна на земята:
–Сега само това оставаше!Да си счупя нещо!-тя погледна към Урук-Хайа и му се сопна с думите:
-Какво ме гледаш такъв?-Знаеше,че после много ще съжелява,но вече и бе все едно...

-Да за случайност знам пътя, вчера вечерта се лутах около вратата и се чудех как да я отворя, но като се показа слънцето се отдалечих в търсене на убежище и дойдох тук за да поспя малко. На няколкостотин метра е врата мога да те заведа при едно условие, ако ми кажеш, че знаеш как се отваря за да вляза и след това вече всеки си ходи по-задълженията?
Шаграт знаеше, че като младата елфка отвореше вратата за мините трябва да я убие и да я изяде, защото не беше ял от вчерашния обяд и също така не трябваше да остава жив елф, който е видял, че Урук Хаите се навъртат около мините и който можеше да сподели, че съм бил тук.

-Знам как да я отворя,но какво ще правиш в мините.Аз имам цел заради която трябва да отида ами ти?-Сели попита това и стана от земята.Изтупа се и продължи:
-Как ти е името?За да знам как да ти казвам!...

- Шаграт! - каза похвално той.
- Аз съм командир на Урук Хаите! Имам за цел да се срещна с гоблините и да си поделин мястото, за да може мойта армия да се нанесеме тука и да чакаме повикване от Саруман за атака.
Шаграт се замисли и след това каза:
- А ти каква работа имаш в мини пълни само с гоблини?

-Ще ми трябва една билка,която расте само в мините.-Отвърна Селина:
-Няма да ти преча.Ти ще ми покажеш пътя,а аз как да отвориш вратата.-Сели се изтупа и продължи:
-тук ли ще оставаме или ще тръгваме?...

Шаграт мразеше някой да определя правилата, но в този случай трябваше да я убие след като отвори вратата, за да може да влезе в мините.
- Е добре - извика той.
- Ще ти покажа пътя, ти отваряш вратата и след това всеки си тръгва по-задълженията. - звучеше доста искрено, но той самия знаеше, че няма да стане така както и беше казал.

-Добре тогава!Виж аз знам,че сигурно ще ме убиеш,но да знаеш,че не съм много вкусна и само ще си развалиш вкуса в устата-Каза това Сел и се ухили.След това те тръгнаха към мините!...

По-пътя Шаграт си мислеше дали наистина да я убие или да я пощади. Жал му беше за нея пък и ако наистина не е хубава. Досега не беше ял елфи и можеше това да се укаже вярно, а и щом е елф значи ще може да прави разни магии и може самия той да пострада.
- Засега не съм си и помислял да те ям елфке! - изрече грубо Шаграт.
- Ти ми правиш услуга като отваряш вратата, а аз като ти показвам пътя и двамата сме квит. Нали така? Или някаде бъркам?

-Името ми е Селина!Ако може да не ми викаш елфке!И знам,че си си помислил да ме изядеш!-В този момент Шаграт я погледнал и тя видяла миналото му и бъдещето.Селина се спря и започна да диша начесто...

- Добре Селина, явно гледаш в бъдещето ми.. и какво видя, ако може да знам? Аз все още се чудя дали да те изям или да те пощадя...-призна си Шаграт
- Не ми изглеждаш от тези, които са информаторки за хората и елфите, но все пак незнам дали да поема този риск...

-Ще имаш хубаво бъдеще.Серуман ще те издигне,но това не е сигурно,защото бъдещрто се променя всяка една минута.И да не си падам по войните,а и не е в мой интерес да разказвам на другте,че съм се водила с Урук-Хай!-Селина го каза и отново тръгнаха...

- Вярвам ти! Засега мисля да те пощадя, но както каза ти бъдещето се променя с всяка минута, така че може и да размисля, а сега като се пред вратата може да демонстрираш как се отваря? След последните думи Шаграт застана на един камък и загледа Селина в очакване да види как отваря вратата, за която една вечер бе пропилял в размишляване...

-О,забравих да ти кажа,че вратата се отваря нощем при ясно време,а ние все още сме ден!Така,че малко ще изчакаме!-Селина се огледа около и попита:
-Какво има в езерото?...

Шаград се обърна и започна да гледа в езерото. Действително имаше нещо, което се мърдаше и с всяка секунда приближаваше към тях, но не можеше да разбере какво е. Като видя, че се засилва към тях той си извади меча и застана пред Селина готов да нападне чудовището и да обранява и двамата.
- Има някакво чудовище, което смята да ни нападне! Стой за мен за да не те нарани! - извика Шаграт
В същия момент чудовището излезе от водата и посегна с единия си крайник да хване и двамата, но Шаграт с умело и бързо движение се извъртя и го откъсна. След като чудовището изсумтя той се втурна към него да разреже и другите пипала, които създаваха опасност за тях...

-Ааааааааааааааааааааа-Селина извика толкова силно,че сигурно и в мините са я чули.Когато чудовището изчезна Сели се обърна към Шаграт с въпроса:
-Какво беше това?-Тя си пое дъх и седна на земята...

-Макар и много чудовища да съм виждал на тази земя, не съм срещал подобно. Поне го скъсихме малко, мисля че в скоро време няма да се завърне да ни напада отново... Добре ли си? Удари ли те? - попита Шаграт. Усещаше, че твърде много се привързва към Селина, което не беше добре за Урук Хай. Те трябваше да са зли и да се отнасят с останалите само по-най грубия начин, но тя беше някакси различна.

-Не добре съм,наистина!Ами ти?Имам предвид наранили те някъде?Все пак един вид се би с това животно!Знаеш ли за повечето Урук-Хаи ти си по приятен!Не се обиждай-Сели изръси толкова неща доста бързичко и се надяваше Шаграт да я е разбрал...

Трябваха му няколко секунди, докато мине всичко казано през ума му. След това изрече:
- Не нищо ми няма аз съм обучен за това да се бия и съм доста добър, това доказва ранга ми, че съм командир и си имам собствена войска, която ръководя в битките. Ти си по-странна от останалите и може би затова съм по-приятен, към останалите изпитвам отвращение, което ме кара да ги убия, а към теб не изпитвам нищо. Караш ме по-някакъв начин да ти вярвам, може би това е една от твойте магии?

-Не,това не е една от магиите ми,защото ти вече видя какво мога да правя аз,а е добре,че нищо ти няма.Радвам се!-След тези думи Сели погледна към небето и продължи:
-Е мисля,че сега е достатъчно тъмно за да отворя вратата!-Тя стана приближи се към вратата каза нещо на елфически и пред нея и Шаграт се разкри Мория:
-Ето,успях...ами айде да влизаме,а?-Сели се усмихна и влезе в пещерата...

След като влязаха в Мините на Мория Шаграт изрече:
- Макар това да изглежда на гробница за джуджета, надявам се да се спасили някои за да може да ги убия скоро време. Май доста ще имам да разчиствам с войската си за да се нанесеме тук. Тук пътищата ни се разделят реших да те пощадя този път, но не мисля, че ще имам смелостта за втори път, Урук Хаите не сме такива.


ПП. Мисля, че вече няма какво толкова да пишем може да кажеш нещо и да приключваме рп-то

-Май си прав!Надявам се да се видим отново някой ден!Сели се обърна и тръгна в тъмнината,търсейки растението заради,което бе дошла...