Много, много отдавна Горхендад Старофук — глава на рода Старофукови, един от най-древните родове в Мочурището, пък и в цялото Графство — прекосил реката, тогавашната граница на страната откъм изток. Той изградил (и издълбал) Бренди-палат, променил името си на Брендифук и се заселил като владетел на една същинска независима държавица. Родът му растял ли, растял, тая плодовитост продължила след кончината на Горхендад, докато целият нисък хълм бил покрит от Бренди-палат с неговите три парадни входа, множество портички и стотина прозорци. Тогава Брендифуковци и многобройните им васали почнали да копаят, а сетне и да строят из цялата околност. Така възникнал Фуков край — гъсто населена ивица между реката и Старата гора, един вид колония на Графството. Главното село бе Фукови оврази, струпано по бреговете и склоновете оттатък Бренди-палат.
Хората от Мочурището дружаха с фуковяните, а фермерите между Стъблино и Камъшево все още признаваха властта на Господаря на Палата (както наричаха главата на Брендифуковия род). Но повечето жители на старото Графство смятаха фуковяните за чудаци и едва ли не чужденци. А всъщност те не се отличаваха много от хобитите в останалите четири околии освен в едно отношение — обичаха лодките и някои даже умееха да плуват.
Първоначално страната им не била защитена откъм изток, но те създали там ограда от дървета и бодливи храсти, наречена Високия плет. Посаден преди много поколения, сега той бе достигнал внушителни размери под непрестанните грижи на фуковяните. Простираше се по широка дъга от Моста на Брендивин чак до Свършиплет (където Върбоструйка напускаше гората и се вливаше в Брендивин) — над двайсет мили от край до край. Но, разбира се, това не бе достатъчна защита. На много места плетът опираше досами гората. Щом се мръкнеше, фуковяни залостваха вратите си, а това също не бе обичайно за Графството.