Разходка по бреговете на езерото..

"Тук е красиво.. Винаги съм обичала това място.." мислеше си дългокосата елфка. Тя стоеше на брегът на едно от езерата в Лотлориен и се наслаждаваше на топлия ден. Слънцето напичаше гърба и и на нея и беше топло. Излегна се на меката трева и се загледа в красивото синьо небе. Тъй като очите и срещнаха лъчите на слънцето, цветът им се смени. От красиво светлосиньо те се превърнаха в тревистозелен рай. Кейт се замисли за целия си живот. Спомни си хубавите моменти, както и лошите.. Дните като този винаги и даваха повод да помисли за живота си. Реши да стане и да се разходи по поляната. Стана и бавно запристъпва. Изведнъж зад нея се чу шум. Тя се обърна и видя.. една малка сърничка да излиза от храста. Елфката се засмя и се протегна да откъсне малко листенца от близкия клон, които даде на животинчето...

П.С. - Всеки да се чуства поканен. Smile

Знам, че РП-то не е много дълго и се извинявам.

Тогава се появи младия Саймън.
- Здрасти, мислех, че тука ловът е разрешен тъкмо се опитвах да хвана сърната за да си я сготвя вечерта. При нас в Гондор има и други ястия, но аз отдавна не съм се прибирал там, обикалям из средната земя в търсене на нови приятели и приключения. Впрочем аз съм Саймън Крос. Надявам се, че не се натрапвам като обикалям из Лотлориен, тези земи са повече на елфите, а аз съм от хората....

Елфката се сепна и се изправи.
-Ооо, извинявам се, нямах никаква представа - каза тя, докато изтупваше ръцете си в роклята.
-Аз съм Кейт. Отново извинявай, че провалих лова ти. Не се натрапваш. На всички е разрешено да обикалят тук. - Кейт се усмихна и продължи - Мислех че само аз идвам на това място, не знаех че има и други, които го знаят.. Е, ще останеш ли да поговорим? - попита елфката и се настани до брега на езерото..

-Ами аз както казах, не съм се прибирал у дома в Гондор, скитам из пространството и срещам нови приятели. Няма нищо по-късно ще потърся някой друго животинче да сготвя и без това сега не е време за ядене още е твърде рано. Аз за първи път идвам тук и се учудвам колко е красиво, ще запомня това място, както и теб, толкова красива жена не бях виждал до сега. Разбирасе, че ще остана, не бързам за никъде...

Саймън отправи няколко комплимента към Кейт и тя се засмя, а звънкият 'и смях оттекна из цялата гора.
-Благодаря, много мили думи. Хайде, сядай - подкани го елфката, след това се обърна и се загледа в далечината... Погледът и следеше назъбените върхове на планините, величествените орли, които прелитаха над тях.. Изведнъж, както беше поставила ръката си на земята, нещо я погъделичка.. Тя вдигна дланта си и я огледа. Нямаше нищо. "Явно е била трявата" каза си Кейт и отново се загледа.

Тогава Саймън изрече:
-Ти всъщност от къде си? Къде живееш? На колко години си? Чувал съм, че елфите живеят много много години и може би и ти си на доста години? Искаш ли по-късно да се поразходим, да вземем нещо за ядене? Аз не знам елфите какво ядат? Той се загледа напреде в великите планини, колко красиви бяха те и като малък колко бе мечтал да ходи да ги разучава, но родителите му не го пускаха поради факта, че там има всякакви чудовища и подобни твари, произлезли от Мордор. Сега като беше голям и самостоятелен още не беше сбъднал мечтата, но скоро мислеше да отиде да разгледа планините, както и великите майстори - джуджетата и техните велики мини.

Кейт едвам успя да запомни въпросите, които Саймън и зададе, и веднага започна да отговаря.
-Родена съм и съм отрастнала тук, в Лотлориен. Все още живея тук. - и тя размаха ръката си наоколо, за да покаже.
-Наскоро навърших сто и шестнадесет години. И явно източниците ти са били достоверни - засмя се тя. -Може да се поразходим, ще ми бъде приятно. - елфката се замисли за момент.
-А ти? От къде си и на колко си? - Кейт зачака отговора на Саймън.

- Радвам се поне, че източниците не са ме лъгали, обаче сто и шестнадесет години са доста изживени дни...
- Аз съм родом от Минас Тирит, града на кралете, до 20 годишна възраст живях там и се бих в името на Гондор, но сега вече 5 години обикалям сам из пустошта. Не искам да седя повече в Минас Тирит твърде скучно е за мен. Аз търся нови приключения и битки, макар и да съм сам. До сега един път се присъединих към Рохан в една битка, иначе си убивам по-пътя разни гоблини разузнавачи... Добре нека се поразходим малко....

Те станаха и Кейт попита:
-Да, вярно е, сто години не са малко време.. Дори доста.. - тя се замисли и продължи:
-Значи си на двадесет и пет? В сравнение с мен, ти си мноого млад - Саймън се засмя и елфката заедно с него.
-Къде ще се разходим? - попита тя и зачака отговора на въпроса си.

-Нека не се отдалечаваме много, нали живееш тука и затова. Дай да се разходим около Лотлориен, че когато се стъмни да не се бавиш много и да не се безпокоят родителите ти... Кейт стана и започнаха да вървят. През пътя си говореха и се шегуваха, докато не видяха...

Амарие не беше идвала от много време в Лотлориен, но сега пътят й я беше довел точно тук. Обичаше да се разхожда покрай това езеро и да усеща свежата трева, гъделичкаща босите й крака. Не беше идвала от много отдавна и не очакваше да види някой, но изведнъж съзря два силуета, приближаващи към нея. Странно - елф и човек. Това не беше много често срещана комбинация, особено в Лотлориен, но всичко си имаше първи път, нали така?! Когато и те вече я забелязаха, тя им се усмихна:
- Здравейте! - поздрави ги тя й продължи: - Не очаквах, че има някой тук, но се радвам да разбера, че е така. Между другото, аз съм Амарие. А вие сте?

Селина тръгна да се рзхожда и докато се осъзнае вече бе на брега на езерото.Това място и навяваше доста спомени,все пак бе лубимото на родителите и,но сега имаше по важна работа от това да тъжи за семейството.Тя си мислеше за пътуването,което туко що бе завършило.Сели гледаше тревата и изведнъж се блъсна в някого и падна.когато стана тя видя,че пред нея стоят две елфки и един човек.Сели започна да се извинява:
-Много съжелявам,наистина!Стана без да искам!Не те видях!-Селина се притесни и изчерви...

Кей беше леко объркана. Много хора се събраха..
-Хей, добре ли си? - попита тя елфката, която се беше блъснала в нея. Тя се беше изчервила от притеснение.
-Приятно ми е, аз съм Кейт - усмихна се тя на Амарие. Изглеждаше много приветлива.. След това отново се обърна към другата елфка.
-Успокой се! Как се казваш? - зачака отговор на въпроса си Кейт.

-Името ми е Селина!Но всички ми казват Сели или Сел!-Сели си пое дъх и продължи обърната към другата елфка:
-А ти не си ли Амарие?-Въпросът и бе странен,но Сел беше чувала за това момиче,а и по описанието което и бяха дали тази елфка доста прличаше на нея...

Амарие се учуди, че са я познали. По принцип не се задържаше много на едно и също място, а постоянно пътуваше, но й беше приятно, че някоя все пак я е познал.
- Ами, да. Аз съм - отговори на елфидата, която я беше попитала и й се усмихна приятелски.
- А ти си? - обърна се тя към човека, който беше с тях. Амарие се зачуди какво ли прави един човек сред елфите в Лотлориен. Дали не се е изгубил или може би търси приключения... Не знаеше. Щеше да е хубаво, ако той обяснеше.

-Аз съм Саймън Крос - каза със задоволство той.
-Виждам, че си очарована, че съм сред елфите, нека ти обясня. Докато скитах насам и натам и гонех едно животно, което да хвана за да го ям няколко дена срещнах елфидата Кейт. Запознахме се и тръгнахме да се разхождаме, когато срещнахме теб и другата елфида Селина. Случайно да се познавате трите? Може би и трите сте от Лотлориен?

ПП. Мисля си да се изчакваме и да се редуваме, така ще е най-честно спрямо всички, да сме един след друг Smile

Надявам се да сте ме разбрали Smile

-Аз сега се запознах и с двете макар,че Кейт съм я виждала,а за Амарие съм слушала!Много ми е приятно!Аз съм от Лотлориен а вие двете?-Селина говореше доста бързо и когато завърши си пое дълбок дъх...

-И мен ми е приятно, Селина - усмихна се елфката на новата си приятелка. Селина беше много красива и много мила. Амарие - също. Всички се държаха много добре към Кейт.
-Аз също съм от Лотлориен, родена съм и отрастнала тук. И все още съм тук - засмя се Кейт.

- Аз само съм отраснала тук - каза Амарие. - По стечение на обстоятелствата се преместих да живея в Ломидол, но това място винаги ме е теглело и ми липсвало и когато мига винаги идвам насам. Никъде тревата не е толкова зелена и въздухът толкова чист както тук... - елфидата въздъхна и затвори очи. - Още виждам красотата на тази страна, когато владетелката Галадриел беше още тук, беше неповторимо. Но сега обикалям и не се спирам на едно място за дълго време. Постоянно опознавам нови места и съм щастлива от това...
Амарие пак се беше разприказвала, затова сега замълча и остави другите да говорят.